Княз Александър срещу император Александър
Автор Алис Димишева
В Националната изложба професор Веселин Янчев изнесе увлекателна и подробна лекция, в която описа с елементи какви са били връзките сред княз Александър Батенберг и император Александър Трети.
Лекцията беше част от изложбата, проведена от фондация „ Ценности ” с поддръжката на Столична община, която може да бъде забелязана до 29.09. Много исторически обстоятелства, за които съвсем не се приказва, станаха ясни с помощта на проф. Янчев. Ще предам кратко разказаното:
Княз Батенберг е безпричинно разгласен за зложелател на Русия и славяните след многократни опити на съветския император да се меси в политиката на България, като Съединението не е толкоз причина, колкото предлог. Останалите аргументи, които се акцентират, също не са огромен фактор за това. Всъщност разривът в връзките сред двете страни е подбуден от стратегическите визии на Александър Трети и спорът е съдбоносен и неминуем.
Аспектът на казуса, върху който се концентрира проф. Янчев, беше обвързван с контрола на Русия върху българската войска. На първо място, още през 1879 за пръв боен министър в Княжество България е назначен военачалник Пьотър Паренсов, като това решение не е в съгласие с нито един от българските представители.
Според формалните документи на генералния щаб на съветската войска българската войска би трябвало да съставлява: „ съветски корпус, образуван от българи, посредством който единствено ще се видоизмени съкратеният период на съветската окупация. Този подготвен авангард от другата страна на Дунава, при положение на бъдеща война с Османската империя, би трябвало да заеме старопланинските проходи и да ги отбранява до идването на съветската войска, а при спор с Австро-Унгария да работи като неин краен ляв фланг. ”
Понеже назначените съветски офицери и военният министър са непознати жители, князът няма право да ги уволнява или да прави оценка на работата им, а това състояние е в несъгласие с Търновската конституция, съгласно която князът дава отговор за армията и назначава министрите.
Чрез Паренсов Русия непрекъснато показва въздействието си върху България, като иззема функционалностите на княза, а това бързо води до недоразумения и спорове. Същите стартират още от първите дни на пребиваването на княз Александър Първи в България и до последно желанието на съветския император е да не разрешава на княза каквато и да е интервенция в ръководството на армията.
Следват голям брой промени, нови министри, промени, с които князът се стреми да модернизира България и да издигне престижа си. Всичко това се вижда подозрително и даже притеснително на новия боен министър ген. Крилов и на дипломатическия представител в София Михаил Хитрово.
Двамата са уверени, че промените са за отделяне на България от съветското въздействие. Хитрово се трансформира в първия човек, който стартира целенасочена агитация против княз Батенберг и се старае да убеди съветския император, че единственият излаз е Александър Първи да бъде отхвърлен и на негово място да бъде подложен човек, който да следва съветската политика. Князът не остава безразличен и съумява да убеди Александър Втори в настояването си военният министър да бъде уволнен и Хитрово да бъде отзован.
За да опровергае Хитрово и да потвърди своята преданост към Русия, князът позволява стратегическата неточност да предложи на императора да изпрати двама съветски генерали, които да поемат ръководството на страната.
По този метод Батенберг губи изпълнителната власт, а двамата генерали стартират да се усещат като изпратени да ръководят България, а не като министри на българския княз. Батенберг планува равнене на българските и съветските офицери в армията, както и понижаване на пълномощията на военния министър, като тази стратегия цели подсилване на княжеската власт и самостоятелност за българската войска.
Тя, несъмнено, не е утвърдена от съветските генерали, които са обсебили властта и даже пропагандират офицерите за насилствена детронация на княз Александър.
След многочислени доноси от страна на двамата генерали и един опит за държавен прелом Търновската конституция е върната и тя се явява избавителен пояс за България, тъй като съгласно нея непознатите жители нямат право да заемат управленчески длъжности. Това, както и по-нататъчните дейности на княз Александър не се харесват на Русия и връзките сред двете страни се утежняват от ден на ден. Колкото повече князът и подкрепящите го се стремят да създадат българската войска самостоятелна, толкоз повече спорът се задълбочава, тъй като това е в несъгласие с съветските разбирания.
В последна сметка Александър Трети употребява Съединението като предлог за недоверието си към княза и политиката си по отношение на България. Стига се до Деветоавгустовския прелом от 1886г., когато княз Александър е заставен да абдикира и е изпратен до съветското пристанище Рени.
Превратът е напълно квалифициран и финансиран от съветските представители в София и Петербург е известен какво се готви в България. Въпреки проведения по-късно контрапреврат и връщането на Батенберг на трона, князът не се задържа дълго. Само девет дни след завръщането си абдикира непринудено, съзнавайки, че след всичко случило се няма по какъв начин да остане в България.
В днешно време рядко се приказва за княз Александър Батенберг, а лъжепатриотите, които вършат прелом и го изпращат надали не като подарък на Русия, към момента имат монументи в София. Те да бяха единствените, на които отдаваме тези незаслужени почести…
Но в България имаме навика да честваме и пазиме предателите, до момента в който интернационално приетите ни управници и културни дейци са просто инцидентни имена по учебниците (когато въобще ги има). „ Световно приети, у нас непознати ”…
